Казват, че най-тъмно било точно преди зазоряване. Има логика…
Казват също, че много хубаво не било на хубаво. Много страхлива философия.
Страх ни е да се усмихнем - да не би после и да се озъбим.
Ама то - озъбването - няма къде да ни избяга. Независимо дали ще треперим като мишки или ще се извисим като орли нависоко. Без да ни пука, че от високо се пада най-лошо…
